Роля на съвременните технологии в лечението и контрола на инсулинозависимия захарен диабет

След  откриването на инсулина през 1921 година медицинската наука и практика претърпяват няколко исторически етапа в лечението на инсулинозависимия захарен диабет. То стартира с въвежането на животински инсулини с четирикратни подкожни апликации в денонощието. След 30-е години на миналия век се въвеждат инсулините с удължено действие с редуциране на инжекциите до 1-2 дневно, при което се наблюдават по-ранни и по-тежки късни хронични усложнения. Историческото проучване DCCT (1983-1992) слага край на този период. То доказва, че интензифицираното приложение на бързи инсулини за хранене и бавни инсулини за контрол на кръвната глюкоза в нощните часове (базално-болусен режим), съчетано с контрол на кръвната глюкоза в близки до нормалните граници,  предпазва от късни усложнения. Лабораторният показател гликиран хемоглобин (НвА1с)  се възприема като златен стандарт в оценката на гликемичния контрол. Той корелира със средните стойности на кръвната глюкоза за ретроспективен период от 3 месеца и позволява електронното му изчисление като Glucose management indicator (GMI) в статистическия пакет на сензорите за постоянно глюкозно мониториране. НвА1с над 9% е рисков за късните хронични усложнения. През последните две десетилетия на 20-век и до наши дни се усъвършенстват инсулиновите препарати за по-перфектно изпълнение на базално-болусните режими с възможност за гъвкаво дозиране на инсулина според обема на храненето и други обстоятелства, влияещи на кръвната захар в ежедневието на пациентите. Глюкомерите за домашно многократно измерване на кръвната глюкоза за целите на гъвкаво дозиране бяха заменени със сензори за постоянно мониториране. Освен електронния GMI, статистическият пакет на сензорите изчислява времето (в проценти) на пребиваване на глюкозата в добрите граници между 3.9 и 10 ммол/л (Time in range, TIR) и го онагледява с графики. Пребиваване в тези граници в над 70% от времето при малък процент на ниски стойности под 3.9 ммолл (до 4%)  означава не само добър НвА1с, но и с намалена вариабилност- втори стандарт за добър контрол (фиг.1).

Инсулиновите помпи дават по-добра техническа възможност за постигане на тези стандарти. Сензорите за постоянно мониториране и инсулиновите помпи, макар и с различно частично доплащане, са достъпни за пациентите в България. Влезе в реимбурсация от Юни 2025 и първата помпа-затворена система с автоматизирано управление на подаването на инсулин, отново с частично доплащане. С нея се постига TIR над 90%. Автоматичните корекции на вариращата кръвна глюкоза са от изключителна полза за пациентите, особено при подрастващите, при които пубертетната инсулинова резистентност и поведенческите проблеми са специфичен труден период. Статистическите данни от една календарна година (Октомрври 2023-Септември 2024) при 866 посещения на 418 деца в един от диспансерните кабинети показа изключителната полза от сензорите и допълнителната полза от помпите в постигането на НвАс1 под 7%. С най-лоши резултати с рисков НвА1с 8.97% са децата, които не ползват новите технологии (Табл. 1).  Въпрос на усилия,  организация и финансово облекчение е масовото въвеждане на помпеното лечение, подобно на обхвата на сензорите при децата (вече над 85%), за да постигнем резултатите на водещи европейски държави.

• Uncategorized

06/04/2026