Детската агресия – поглед „отвътре“
- Агресията при децата може да бъде поведение в отговор на конкретна ситуация, но може да се е превърнала и в стил на поведение. Във втория случай агресията е заучен в ранното детство модел на поведение, който се отключва автоматично.
Но агресивното поведение е нещо повече – то е симптом на подлежащ отдолу несъзнаван страх. Затова, разглеждайки темата за агресията, не трябва да оставаме само при поведението.Трябва да започнем от това, как се формира и какво мотивира една агресивна реакция. Трябва да разберем какво се случва в душата на детето, което го кара да реагира с агресия. Да разберем от какво има нужда, защото всяко дисфункционално поведение, каквото е агресивното, е израз на незадоволена емоционална нужда. Насочване на вниманието към тези въпроси и познаването на дълбоките причини за едно агресивно поведение е верния подход за справяне с проблема. По-полезно би било вниманието на родителите да бъде изместено от поведението към разбиране на причините за това поведение (поглед отвътре). Това ще позволи замяна на сегашното критикарско-осъдително отношение с едно по-емпатийно и по-отговорно такова.Как се залага у детето капана на агресивния модел на поведение? Агресията при децата е незряла форма на защита. Тя се дължи на липсата на достатъчно социален опит у детето. Съвременни изследвания на деца в предучилищна възраст (3–6 г.) показват, че между агресивното поведение на детето и преживяванията на гняв и страх и тревога има пряка зависимост. Едно дете не е агресивно защото е лошо, а защото се страхува.Справяне с агресията означава справяне с гнева! На свой ред това означава откриване на страха, който лежи отдолу! Изключително важно е да се знае, че детските страхове не трябва да бъдат оспорвани (като се казва на детето, че то не трябва да се страхува)! Детските страхове трябва да бъдат посрещани с разбиране! Агресията на едно дете показва, че то протестира, че отказва да се подчинява на авторитети. В този смисъл справянето с агресията се свързва със справяне с протестното поведение. А това означава, че детето трябва да изгради умение да се подчинява на авторитети (родители, учители). Наблюденията показват, че изпълнените с отрицателни чувства, импулсивни и неподчиняващи се деца са склонни на ранна и честа агресия!
Трябва да се прави разлика между ситуативна агресия (отделни агресивни прояви) и т. нар. агресивно дете (агресията като черта на характера). Ако първоначалните агресивни прояви на малкото дете не бъдат овладявани своевременно, агресивността може да се превърне в черта на характера. Агресивността се формира под влияние на два фактора: темперамент и родителско влияние. Наличието на т. нар. труден темперамент у детето – свръхчувствителни деца, с доминиращи негативни емоционални реакции – се явява предизвикателство пред родителите за начина, по който отглеждат детето. Те не успяват адекватно да откликват на нуждите на детето, в резултат на което неговата потребност от сигурност (любов, приемане, разбиране, одобрение, подкрепа) остава неудовлетворена. В този случай детето не успява да изгради сигурен стил на привързване и базисно доверие (към себе си, другите и света). Несигурният стил на привързване към родителите определя появата на агресивна тенденция у детето. Веднъж изградили такова базисно недоверие, такива деца израстват с идеята, че „хората са враждебни“ и „светът е лошо място“. А тези убеждения създават у тях изкривено очакване за враждебност от страна на другите и пораждат необходимост от собствена защита. Именно тази вътрешна потребност от защита създава мотив за детското агресивно поведение. В този смисъл агресията се явява компенсация (вторично засищане) на потребността от сигурност у детето. В резултат от съчетаването на труден темперамент и прилагането на неподходящ родителски стил на отглеждане (авторитарен или либерален) се формира характера на т. нар. агресивно дете.
Агресивното дете се чувства пренебрегвано и омаловажавано от страна на другите. То има по-голяма потребност от одобрение и признаване на неговите достойнства от възрастните и връстниците си!
Защо децата реагират с агресия? Агресивното дете реагира с агресивни действия, за да се предпази от страха вътре в него. Всъщност, въпреки волята си, агресивното дете удря по това, което за него представлява опасност, а за него всичко представлява опасност. В случаите, в които детето възприема дадена ситуация като несигурна и опасна, то изпитва тревога и страх за оцеляването на своя физически и духовен Аз (същност). В отговор на това се отключва неговия инстинкта за самосъхранение под формата на борба и тогава детето реагира с агресия.
Агресивното дете има нужда да е уверено, но не е. Отвън то демонстрира сила, но отвътре е едно стеснително и неуверено дете, едно тъжно дете!
Всяка агресивна проява ли е осъдителна? НЕ! Не всяка агресивна реакция трябва да бъде отхвърляна. Има форма на агресия, която е адаптивна. Това е агресията като самоотбрана, когато детето реално трябва да се защити. И даже напротив, отсъствието и неспособността на детето да упражнява адаптивна агресия дава повод за притеснение и налага търсене на психотерапевтична помощ. Но има и неадаптивни форми на агресия:
- Когато децата изпитват гняв и яд, прибягват до агресия насочена към другите (садизъм) с цел да получат това, което искат (блъскане, викане) или с цел да наранят другия физически или да разрушат негово притежание.
- Когато децата изпитват срам и вина, прибягват до автоагресия (мазохизъм), с цел да наранят себе си.
Това са нездрави форми на агресия.
Трябва да се има предвид, че до към 6 – 6,5 г. възраст децата имат фантазна представа за света (не отличават реално от въображаемо) и затова често интерпретират погрешно ситуациите и реагират първосигнално. Затова е добре да учим децата да правят разлика, коя заплаха е реална и коя не.
Каква е ролята на семейството и медиите за „трениране“ на агресивно поведение? Изследвания сочат, че семейна среда, включваща стил на отглеждане, при който: РОДИТЕЛИТЕ: непрекъснато се карат на детето, прибягват до сурово дисциплиниране, оттеглят любовта си, налагат властта си, формират гневна и конфликтна атмосфера или са емоционално нестабилни à ДЕЦАТА разглеждат света от перспективата на насилието, т.е. започват да виждат враждебно намерение там, където го няма и стигат до заключението, че агресията „работи“ за контролиране на околните. Затова най-доброто, което родителите могат да направят за децата си е да променят начина, по който общуват с тях.
Много често родителите се интересуват в каква степен и дали въобще е допустимо наличие на агресивно съдържание в предаванията, които позволяват на децата си. Този въпрос няма еднозначен отговор. Наблюденията показват, че показването на насилие по телевизията увеличава вероятността от враждебни мисли и емоции, а от там и появата на вербална и физическа агресия. Видео – и компютърните игри, съдържащи агресия и насилие, имат подобен ефект. Агресивните и неагресивните деца обаче реагират различно на предавания с агресивно съдържание. Агресивното дете има по-голямо желание за изпълнени с насилие телевизионни програми. У неагресивните деца също се подклаждат враждебни мисли и поведения, но въздействието не е интензивно. Все пак трябва да се има предвид, че излагането на медийно съдържание, изпълненото с насилие, модифицира нагласите на децата така, че те все повече съответстват на медийните образи.
И да не забравяме, че агресивното дете има по-голяма потребност от одобрение и признаване на неговите достойнства от страна на възрастните и връстниците си! А като всяка незадоволена потребност и тази ще поражда отново и отново емоционална болка (отвътре), която то ще компенсира с агресивни действия (отвън).
01/04/2018
Leave a Comment